П Р О Ш К А
Дъждът отново заваля.
Вали и в моята душа.
Кой път да хвана, аз не знам,
ще чакам да поспре.
Дали това ще е добре,
не мога да гадая.
Когато Слънце напече,
навярно ще узная.
А Слънцето не ще да знае
за моите вълнения.
То има си навярно днес
други задължения!
Сега усещам прилив нов
в сърцето да нахлува.
Защото всичко си излях,
каквото в мен бушуваше.
Дано да няма наранени,
достатъчно са те.
И да настъпи прояснение
и те да са добре!
Не мисля лошото на никого,
добро май не видях.
Но Любовта ще влезе в мен
и всичко ще простя.
Приятелите ми добри
и те ще ми простят.
Дано и Господ да прости
на всички в този странен свят!!!
© Виолета Минчева Все права защищены