На сина ми
И дори сърцето да те стяга,
и да трепваш от стаена страст,
да те е затиснала безмерна тяга,
да таиш предчувствие за сетен час,
да се молиш за последна прошка,
да отправяш взор към неми висини,
да загубиш и най-дребния си грош пак
ще си простен за всичките вини –
че си мамил и предавал в любовта си,
че си искал повече, отколкото си дал,
че си се отдавал на скръбта си, ...