В една далечна страна,
Оттук до края на света,
Живеят две деца.
Те от малки заедно обичат,
Пакости да правят и да не изричат.
Двама винаги са си били,
И в беди и добрини.
Подкрепяха се все,
Родители си нямат те.
Едно момче и момиче,
Две влюбени сърца,
В които гори само любовта.
Но пораснаха и станаха големи,
И на план излизат други схеми.
Семейство и деца,
Желание да станат майка и баща.
Но мъжът замина извън страна,
И жена му остана сам сама,
Бременна със две деца.
Децата се родиха, но мъжа,
Сякаш потъна в дън земя.
Повече не се и появи,
Там извън страната остана си.
Децата станаха големи,
Двечки - братче и сестра,
Досущ, като наще майка и баща.
И един ден мъжът се върна със жена,
Доведе я хванат с нея под ръка.
И в дома я настани,
А жена му я изгони.
Сълзи от радост, че е жив,
Сълзи от тъга и болка, защото е лъжлив.
Но въпреки това, тя продължи да го обича,
И лоша дума за него не изрича.
А новата жена, по - зла от дявола.
Искаше само пари,
Любов за нея нямаше нали?
Взе му всичко на мъжа,
И избяга в далечната страна.
Разорен нашия ерген,
Върна се при своята жена,
Почука, а тя му отвори врата.
Той я гледаше с жални очи,
В думите му нямаше лъжи.
И така се събраха две души,
В които само любовта гори.
Намериха си нов дом,
Един малък стар заслон,
Който бяха построили те,
Двама влюбени, с едно сърце.
© Ina Spasova Все права защищены