Прошка

14 мар. 2021 г., 20:54

Поэзия » Философская

501 5 2

Простете тихите окови
На покорените ни висоти
несподелените любови
и споделените некрасоти.

Простете ревността и мрака,
на сбъднатите тази нощ мечти
и този дето още чака,
и търси смелостта да си прости.

Простете мъката голяма
От скъсания недописан стих.
Как искам да е жива мама
И да ми каже тихо,
Аз простих.

–

Простете тихите окови
И споделените некрасоти,
несподелените любови
на покорените ни висоти.