5 февр. 2010 г., 10:06

Прошка 

  Поэзия » Другая
581 0 0

Простих си за всичките грешки,
простих си и на тебе прощавам.
Да грешиш, казват, било е човешко...
До кога от грешки ще страдам?
Човеци сме всички и равни били сме,
но всеки другия погубва.
Първо сме заедно - после сами сме,
единия мрази, а друг го залюбва.
Молим за прошка и за подкрепа,
но няма от кой да получим.
Всички полагаме своята клетва
и се надяваме, че така ще сполучим.
Но няма спасение за тези, които
носят злобата в сърцето.
Няма спасение, няма, защото
не се връща нищо отнето.

© Криси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??