4 мар. 2020 г., 08:20

Прошка и потребност 

  Поэзия » Другая
651 0 0

Днес прошка не можах да си взема,душата така ме боли,за неотдавна минало време,как целувах ръка през сълзи.
И със бяла халва и погача
И смирено до болка сърце,свойте родни почитах и поемах уморени ръце.
Поклон до земи днес ще сторя за всички,които загубих,с благодарност и обич ще моля за прошка,потребност,която възлюбих.
Мой дълг е да оставя заръка на потомците след моето време,че прошката не е поръчка,
Тя е акт на душата и ценност.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??