Ръцете на мама, най-нежният сън,
с усмивката блага в сърцето ми броди.
Съвет и закрила, утеха дори -
десница уверено, твърдо ме води.
Очите на мама - сияйни звезди,
изпращат ме тихо и пак ме очакват...
Дори след житейски, големи беди,
в прегръдката нежна, крилете заякват.
А майчина песен сърцето ми пей,
когато душата ми волна полита.
Усмивката майчина топло ме грей
и пази ме нейната тиха молитва. ...