Ръцете на мама, най-нежният сън,

с усмивката блага в сърцето ми броди.

Съвет и закрила, утеха дори -

десница уверено, твърдо ме води.

Очите на мама - сияйни звезди,

изпращат ме тихо и пак ме очакват...

Дори след житейски, големи беди,

в прегръдката нежна, крилете заякват.

А майчина песен сърцето ми пей,

когато душата ми волна полита.

Усмивката майчина топло ме грей

и пази ме нейната тиха молитва.

Сърцето на мама за мене тупти,

най-милите думи за мен са избрани...

С любов благославя тя моите дни,

с целувка лекува кървящите рани.

Смирена и тиха - прекланям глава

и коленича в нозете ти, мамо...

Сърцето ти майчино, знам, ще прости,

с любов ще погалиш детето голямо.

С. Кръстева