Не знам защо покрита съм със рани,
не ме болят, дори и не кървят.
Само стискайки сърцето в длани,
сякаш стон дочух... но пък, едва ли...
Дори разравям спомени трънливи,
до смърт способни да ме наранят.
Но нищо толкоз ядно не откривам,
вървя със тях и прошката съзирам.
© Пепи Оджакова Все права защищены