29 апр. 2006 г., 13:13

Прощално (..на него...) 

  Поэзия
700 0 2
 Не помня първата ни среща,
тя не бе изпълнена със страст.
Някак си се карахме горещо -
ти всякаш бе изпълнен с мъст.
Но някак промени се всичко,
зачетох се в твоите очи,
и всяка част от тебе ми хареса,
и бурята започна да мълчи.
А защо се случи всичко?
Няколко думи и се влюбих,
една единствена целувка
и ума си по теб загубих.
И започнах да те опознавам,
дотогава болката не я познавах.
и започнах да ти вярвам,
и от лъжите започнах да пропадам.
И не спирах да те търся,
и не спираше ти да ми звъниш,
а всичко е било измама -
скоро щял си да ме смениш.
и края...
ето го...
Дойде!!
Не бях човек, не бях способна,
за тебе бе готова, душата да умре.
И помъчих се да те забравя,
и да успея може би, щях.
Но един ден звънна телефона,
а, да вдигна - не можах...
Но пак позвъня.
Отначало не повярвах.
И треперех с телефон в ръка,
ти... Отново!
И рибката отново клъвна,
хванах се на твойта стръв.
Всякаш като чуех гласа ти,
оставаше мъртъв дъхът ти.
И пак ти повярвах,
а лъжите избождаха очите ми,
и пред теб се предавах,
безсилна в ръцете ти.
И колко загубих в заблуда,
и колко от тебе ме болеше -
тъгата ме правеше луда.
Готова съм да дам всичко за теб,
готова да те моля за малко пощада.
Готова да изтръгнасърцето си,
да ти подаря живота си,
но нямам вече какво да ти дам.
Имам само сълзи,
но те са изплакани за теб,
имам само сърце,
но отдавна ти го подарих.
Имам само луд копнеж,
но ти всичко ми отне.
И не си представяш
какво съм изживяла,
как в стихове всяка болка съм възпяла.
Как боли ме до полуда,
всеки миг ставам все по–луда...
И търся лек,
и само далеч ще го открия...
и може би ще сложа края,
и ще те забравя най–накрая.
Затова мисълта за теб изоставям
и преструвам се,
но всяка болка малко по–малко
ще забравям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??