Пак нощ е... няма да липсвам
и сълзи не ще да се леят,
когато от теб си отида,
а птички дори ще запеят.
Когато от теб си замина,
дъждът не ще да вали,
земята обратно ще тръгне,
ще съмне... без да боли.
Пролет ще стила се бяла
със капки роса за из път,
в часа на нашта раздяла,
когато друг ще бъде светът.
Не ме изпращай с фанфари,
в очите не ще да се втурна,
там нейде... проплака китара
за сбогом в прощално ноктюрно.
© Красимир Трифонов Все права защищены
Хареса ми!