Ще те дочакам на кръстопътя на умората,
прегънал вече заболели колене,
когато посетиш ме във неволята,
притиснала лицето ми в ръце.
С кръст в ръце ще те помоля
да вземеш моето сърце -
само то едно остана,
душата господ ми отне.
Нека ревностно в гърдите ти тупти
и ударите му да ти напомнят всякога,
как влюбих се в тебе някога,
през онези живи дни. ...