Защо загубих това време,
да се боря срещу тебе,
ти си една малка моя грешка?
Да, имах нещо по-специално,
но чувството бе ненормално,
аз сега те поглеждам с насмешка.

Тогава може би не знаех,
но стигайки почти до края,
аз разбрах какво ми трябва.
С годините не ми липсваше,
колкото и да ми се искаше,
аз може би съм се радвал.

Не ми трябва да сме на чисто,
защото вече не го искам -
ни реванш или възмездие.
А само вътре в мен да има
все нещата от преди -
сега си върви,
прощавам ти...

Колко много неща загубих,
защото точно в теб се влюбих.
Нима това е невъзможно?
Не искам времето да връщам,
не може да е вече същото,
защото винаги е сложно.

Сега нямам нужда от отмъщение,
загубих всяко намерение
да се боря за моето его.
Не е просто примирение,
а е важно заключение,
защото съм по-голям от него.

Не ми трябва да сме на чисто,
защото вече не го искам -
ни реванш или възмездие.
А само вътре в мен да има
все нещата от преди -
сега си върви,
прощавам ти...

Аз,
като жертва на тази история,
би следвало да искам да ти го върна.
Но аз
вече не вярвам в тази теория
и бих искал да го забравя набързо.

Колко време ми трябваше да порасна,
да покажа какво бе да повярвам?
Не, не искам да ти е просто ясно,
искам и ти с това да пораснеш...

Не ми трябва да сме на чисто,
защото вече не го искам -
ни реванш или възмездие.
А само вътре в мен да има
все нещата от преди -
сега си върви,
прощавам ти...