28 мар. 2007 г., 17:07

Прощаване 

  Поэзия
659 0 1
Тук съм аз във болничната стая. Държа те за ръка и чакам, чакам. Чакам, но не искам ТЯ да идва, защото сама ще остана в нощта. Ти ме гледаш с очи съкрушени, няма я живината в гласа ти... Не, недей се предава, любими - ТЯ е по-слаба от тебе, нали?! Но... ти нямаш сили вече - унасяш се, заспиваш. ТЯ чука на вратата... Смъртта те намери... На лов за тела бе тръгнала в нощта! Сред всичките болнични стаи... Твойта откри... Не, няма да плача, любими - ще чакам! Ще чакам и мене да вземе! Да съм сама не желая! Обичам те, чакай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Мирчева Все права защищены

Предложения
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »