Прощаване със старата кола

10 дек. 2011 г., 22:18

Поэзия » Другая

980 0 2

„Прости ми конче, конче нанадминато”...

Б. Христов

Моя стара кола,

с бесни кончета,

дишащи шумно,

днес реших, че е вече безумно

да разчитам на твойта езда.

Днес реших, че ръждите заразни

не понасят на кит и боя

и че майсторът само ме дразни,

обещавайки нова съдба...

Днес реших...

и седалките стари погалих,

и си спомних недългия път,

и телата, красиво лежали

във дискретната кожена плът.

Обещавам ти,

че преди на джамбазите дланите

да те пипнат със пот и масло,

с най-красива жена край поляните

ще отидем до тайно место...

Пак ще биеш на вятъра бузите,

пак ще удряш с чистачки дъжда,

ще развяваш в антената музите

ту на блус, ти на рок, ту на нежна тъга...

Ех...

Моя стара кола,

с бесни кончета,

дишащи шумно.

Днес реших,

че е вече безумно

да разчитам на твойта езда.