Проста песен

14 янв. 2023 г., 16:17

Поэзия

728 0 2

ПРОСТА ПЕСЕН

... откакто се помня, живея така,
и тъй ще я карам, додето изчезна –
на всекиго с обич подавам ръка,
особено щом сгромоляса се в бездна.

Щом черният хлебец във моя долап
за мен е достатъчен – стига за двама.
И глух съм за всяка лъжа, и съм сляп,
щом сетя във чуждия поглед измама.

Как искам – щастливи! – по белия свят
пътечката с братята мои да минем!
На мама да скъсам стрък пролетен цвят.
Най-сетне и шал да ѝ купя – копринен.

Щом плисне над мене денят синева,
да вляза във храма за тиха молитва.
Хвърчилце на някой хлапак да скова –
душата ми с него в просторите литва.

Защото човек е добра светлинка,
и простичка радост гръдта ми изпълва –
протягам на всекиго с обич ръка,
преди да ви махна за сбогом от хълма.

zelenaradost (Милена Френкева)

2023-01-14T18:52:47+02:00

Красива, обичаща поезия. Благодаря за протегната ръка, която пише небесни стихове и ни ги подарява
di_t (T.Т.)

2023-01-14T17:31:03+02:00

Поздравления, маестро за чудесния стих!