31 мая 2017 г., 13:12

Простено 

  Поэзия » Философская
621 1 6
До вчера имах някакви съмнения,
че може би не съм била съвсем добра.
Измъчваха ме мисли, угризения –
разкъсваха ме тихо през нощта.
И стряскаха съня ми неведнъж,
надвесили се като черни клони –
в живота ми за първи път
сърцето ми се чувстваше виновно.
Дали в яда си зло съм причинила.
Дали съм наранила ей така.
В душата ми гнездо си беше свило
едно коварно чувство за вина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Георгиева Все права защищены

Стихът не е съвършен. Не съм броила срички и не съм спазвала "строгите" правила - споменавам го, тъй като последните ми произведения станаха обект на ожесточени дискусии на тази тема. Просто е изживяно и написано.

Предложения
: ??:??