13 дек. 2013 г., 22:33

Простете ми... 

  Поэзия
486 0 6

Захвърлена душа във тел. Във себе си сега разтворих.
Пък трябваше да бъда смел. Сред дъното на черен орех.

 

Но пътят ми - погрешен миг. И чувствата дори за продан.
С едничко прословуто "клик". От предишното да нямам спомен.

 

Сърцето ми - ненужна вещ. А можеше така да плаче.
И в храма му изгасна свещ... по онзи безвъзвратен начин.

 

Аз вече съм безкрайно друг. По стъпките невежи ходя.
Пристигнах на различен юг. Посърнах, че напразно бродих.

 

Захвърлена душа във тел. Във себе си сега разтворих.
И питам се: - защо съм клел. Ах, простете ми, любими хора!

© Аз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • То не е мое! То е на всички! Всеки от нас има нужда от него!
  • Тук съм. Просто имах нужда от време и точно от твоето "Простете..."
  • Благодаря ти, че отново си на моята страничка, М.
  • Васил, пак забождаш право в сърцето!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Санвали! Поласкан съм!
  • Не захвърляй, Душата! Тя ни прави живи! Хубав стих, Васил! Поздрав! Усмихната събота!
Предложения
: ??:??