Нима съм грешна ,че те искам,
нима е грях,че те обичам,
нима живота ми суров
подминал е последния ми зов.
Но нека и така да бъде,
и дявол да съм в нечии очи,
щом туй е то цената
съгласна съм да плащам
и до сетнии дни.
И нека ме презират всички,
и нека гледат настрани,
и нека злобните душички,
отворят райскити врати.
И с дявола в съюз ще вляза,
цената щом ще е това,
и пак аз гордо вдигнала си
бих главата,щом имам твоятя душа.
И нека бада грешница проклета,
за хората около мен,
единственно за теб ,
богиня да съм нека,
и да те имам в своя ден.
Прости ,че искам да съм с тебе,
прости ,че грешница съм аз,
прости и на душата ми проклета,
прости на тези що са между нас.
© Гергана Маринова Все права защищены