Не знам доколко ме обичаш,

дали си искрен ти към мен.

Но боли ме като тичаш след всички...

ден след ден!

Не помисли ли за мен горката,

че в къщи аз седя и чакам

телефонен звън да чуя.

Но, уви! Едва ли ще се сетиш ти за мен.

Не мога вечно да прощавам!

И аз съм като всички хора,

и аз нуждая се от ласка,

от нежна дума, от любов.

Затуй прости ми, но не мога

да разделям любовта ти

с тези тъй безлични същества за мен!

ПРОСТИ МИ!