Прости ми...
...за това, че да бъда не мога
във всеки момент за тебе опора,
ала недей да си в прошката строга-
от мълчанието ни изпитвам умора.
Прости ми...
...че не мога любовта да ти дам,
която реално ти заслужаваш,
че не мога уюта да ти създам,
който ти неизменно ми даваш.
Прости ми...
... че искам да те обичам
във време добро или зло,
че искам след тебе да тичам.
Не ми ли прощаваш? Защо?
Прости ми...
.... че когато си наранена,
натъжен през нощта лея сълзи,
ако пък от радост си запленена,
по лицето ми усмивка гори.
Прости ми...
... че смехът ти прави ме жив
и си сладък мой нарткотик.
Прости, че оцветяваш живота ми сив
с нежния си глас и магичния лик.
Прости ми...
... за всичките глупави грешки,
които неволно съм сторил,
заклевам се в мечтите човешки,
че вече не бих ги повторил.
Прости ми...
... единствено прошка аз искам
за това, което бях, съм и ще бъда,
но ако ти си до мен, сълзите потискам,
тогава знам, че с теб ще пребъда.
П.П. Прошка... не бе дадена.
© Николай Николов Все права защищены