20 янв. 2007 г., 08:43

ПРОСТИ МИ 

  Поэзия
1203 1 15
Едно дете на улицата спря ме
и каза ми с усмивка: ”Добър ден,
познах те, чичо, сниман си до мама.”
Стоеше той, синът ти, срещу мен.
Очите му ме гледаха познато.
То, милото, не знаеше това.
С ръчичката си хвана ми ръката
и рече умолително: ”Ела,
тя, мама, много ще се радва.
Ще видиш татко ми”- ми каза то,
а аз не можех още да повярвам
и цял бях побелял като платно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??