Безбрежно синьо е, когато плача Без сълзи... а очите ми море. Неловко тихо е, когато страдам и в мен надига се най-страшния копнеж. Да тръгна. Да тръгна лека и окриляна, в очакване... Към моя свят, към мойте върхове Там, дето дишам с откровение и няма кой, този въздух да спре. Прости ми. Прости ми, че съм с теб, а бях сама! Не викай болката, дори гнева. Реших да тръгна... и ще продължа.