25 янв. 2009 г., 20:15
Когато нощем съм прибоят океански,
когато спомен съм в съня ти лански –
русалка малка в радостни зеници,
сред шум от тръпнещи вълни и птици.
Когато тичам боса след албатроса,
когато ме улавя взорът на матроса,
аз пак ухая на морски водорасли.
Иланг-иланг и амбра с мен са расли.
Когато сутрин снегът е влюбен,
когато тръгваш, от мен недолюбен,
ти пак изричаш сурова тайна,
усещам, обич струи, безкрайна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация