Прости ми, отче...

6 мая 2008 г., 16:51

Поэзия

911 0 2

Прости ми, отче...

Прости ми, отче, съгреших,

а на греха си номера не зная,

бунтувам се, не спя - реших

пред себе си и Бог ще се покая.

Не искам милост, изповед желая,

сама останах - не споделям,

безверие зараждам, наум ридая,

добро от зло престанах да разделям.

На очите ми сълза си татуирах,

не от жал, от ярост породи се,

безкористно гласа си ампутирах.

Дъщерята на гнева роди се.

Проси ми, отче, съгреших,

отчаяние от вярата допуснах.

Кого не мразя? Къде сгреших?

Копнежа за живота си пропуснах.