9 мар. 2008 г., 21:02
Прости ми, синко мили,
за всичко, от душа,
и майките невинно
понякога грешат...
Посърнала, ранена
нявярно някой ден,
от грижи уморена,
загърбила съм теб...
А как ли си очаквал
до тебе да поспра,
сърцето ти да чуя,
тревога да приспя... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация