Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
21 дек. 2020 г., 10:11

Простѝ ни! и Простѝх! 

  Поэзия » Философская
440 3 7

Съвсем ни задушѝ ,
маскирани души.
И целият ни свят –
безумен маскарад.
По-здраво завържи,
зад маската лъжи –
Добре съм аз, добре!
Дори да разбере,
добрият ближен твой,
си мисли тайно той,
дори и да не си,
ти кръста си носи.
Палячо, или шут,
един безумен луд  –
побъркан май, че бе
и в звездното небе,
извеза стих и стон,
с молитва и поклон:
Чуй,Отче и въздай!
Тъгата ни безкрай
и мъките ни виж!
Дано да ни простиш!
За всичко земно сляп
молитва – сол и хляб...
В един несръчен стих –  
Простѝ ни! и Простѝх!

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, момичета! Аз не умея да прощавам. Може би, защото не забравям. Простиш веднъж, два пъти - будала. И ти се "качат на главата". Метла, пълен игнор и спокойствие. Това е. Но, всъщност, темата писанието е друга.
  • Аз само по стихото, към отчето.
    Иначе прошката приемам само като акт за общуване. От опит знам, че и да простя, болката и недоверието си остават. Дори с времето може и повече да натежи въпреки опитите за игнориране.
    Нямам предвид най-близките, там безусловно всичко може.
  • Аз пък не умея да се сърдя. Как да простя тогава? Прецакана съм май...
  • Браво!
  • Когато прости човек , светът над плещите му улеква.Харесах!
  • И аз!
  • Браво, Наденце! Много е хубаво!
Предложения
: ??:??