Прости ми, не успях да те опазя
от всичките среднощни страхове,
от болката, сълзите, самотата,
от неговите думи, бесове...
Прости ми, не успях аз да ти кажа,
че нямаше в гърдите си сърце...
Че всяка дума негова – измама,
и в погледа си крие студове...
Прости ми, не успях да го прогоня,
и връщаше се с нови грехове.
Прости ми, но не мога да ти кажа,
че той те е обичал ден поне...
Прости ми ти, прости, сърце....
02. VІІІ. 2013 г.
© Александра Георгиева Все права защищены
( този път си се постарала )