Весан (Ангел Веселинов)
529 763
18 янв. 2011 г., 16:31

Просто да си нужен 

  Поэзия » Гражданская
925 0 7

И аз доскоро, като много хора,
живеех си живот на индивид
от средната статистика. До скоро
живурках си – духовно инвалид,

приемащ, че нормално е да има
клошари и бездомници, които
умират във кашони посред зима...
Безчувствено, с перденце пред очите

с циничен егоизъм си повтарях;
„Така било е, е е, и ще бъде!...
Нима да жали длъжен е гробаря,
и що му пука някой че го съди?

Виновни са за своята несрета
несретниците, слабите, че слаби
родени са... такъв им бил късмета!
Да страдат, щом са лигльовци и баби!”

Живеех си, почти недосегаем,
в черупка от измислено охолство,
и свирках си, невиждащ, че назаем
във „зимата на свойто недоволство”

живея всъщност празен и ненужен.
А просто да си нужен, значи сам
с човешка съпричастност да заслужиш
на другите да служиш... И до там!

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??