14 авг. 2006 г., 10:52

Просто диалог в чата 

  Поэзия
785 0 13

  / Всяка прилика с истински лица и
     събития не е никак случайна.
    Взето е съгласие и от двете страни
    за публикуването на този текст. /

Лятна вечер, компютър, тишина,

задълбочено нещо мое си чета.

В миг сигнал  светна на екрана

за разговор във чата бе покана.

 

Започна се един бърз  диалог,

безсмислен, без замисъл дълбок.

Ала учудващо бе  и за мен дори,

че  разговора ни протече в рими.

 

Е вярно всеки своето говореше

и никой с никого не спореше.

Интересното бе това, да доловя

как някой друг римува на шега.

 

-Здравей ,защо не спиш в нощта

желаеш ли връзка не ангажираща?

-О не,омъжена и сериозна съм жена.

На възраст съм и не плувам в таз вода.

 

-Каква ти възраст, дори не е средата,

та ти сега си във разцвета на живота.

-Веднъж  цъфтя и бързо прецъфтявам

но траен аромат след себе си  оставам.

 

-Не е така, ти пак цъфтиш със летните цветя.

 Кажи ми как да променя страстта в теб сега.

-Не няма смисъл,времето си  с мен ти губиш

Прекрасен е мъжа ми,в двубоя с него ще загубиш.

 

-Ти си ангел във нощта… ти си изгаряща звезда.

Ти си пепел във страстта и неустоимата  жена.

-Да може и това да е така,но само в нечия мечта.

Живея аз в реалността, по своя път отъпкан си вървя.

 

-Ти в душата ми проникна… сърцето ми докосна в нощта.

Ръцете ми треперят като жица... устните говорят за страстта.

-Това не съм направила,но думите ти поразиха ме направо

 Пишеш прекрасно и хубави неща,какъв поет си само, браво.

 

-Аз докоснах те във мрака… усетих нежност, топлина.

Усетих нечия възбуда… усетих чувство в нечия душа.

-О направо съм потресена, така познат ми е този стил.

От думите ти съм унесена, ти с мен някъде да не си бил?

 

-Усетих чувства, свян и сладост.

Усетих нечия духовна радост.

Усетих аз несподелената любов...

жадувана отдавна за покров.

 

-Дали не криеш нещо ти,

я по добре се покажи.

Ако сега окажеш се познат

какъв ще бъдеш, дай ми знак.

 

-Не мисля, че се познаваме с теб,

 не мисля, че  и брали сме букет.

 Но бродили сме в цъфналата ръж

 и там срещали сме се не веднъж.

 

-  Аз в цъфналата ръж не ходя

   и всъщност никъде не бродя.

   Стоя си винаги до своя мъж

   само той ми е и в пек, и в дъжд.

 

-Я помисли за мен сега в нощта.

И не искай от мен дъжд или мъгла.

Защото слънцето във себе си тая,

и страстно пазя своята свобода

 

-Свобода-какво ли означава

Дали това е някакво добро?

Примамливо тя те пленява,

но сам си, сам в едно легло.

 

-Но аз желая те, неустоима.

Желая те като утрешна роса.

Желая те като светъл лъч в небето,

докоснал ме  във вечността.

 

-А аз живея като във театър,

комедия и драма във сезон.

Излиза буря, слънце, нежен вятър,

но никога не е самотен моя дом.

 

 

Разбра мъжа че няма да получи

това което търсеше в тази нощ.

Но разговора във него отключи

копнеж за писане, със пълна мощ.

 

Сега говорим си като  приятели,

със смях припомняме си вечерта.

Че вече той е от поетите-ваятели,

а аз пак пиша нещо във нощта.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Ласка ...

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Не бях го чела!
    Поздрави, Етчи!
  • Кое е интересно ЧАР ?
    Това е само розговор.

    Поздрав и усмивка.
  • Интересно!
  • Марти,аз ти благодаря
    радоста ни е взаимна.
    Чета те и ще ти доверя
    допада ми поезията силна.

    Поздрав и усмивка.


  • Колко ли много хора водят в този момент, подобни разговори познати, без изключение за цвят и раса...
    Спомени в мен отвори ...за забравени приятели !!!
    Поздравления Етчи , радвам се че започнах да те чета
  • Мерсиии...
    И Богородица да ни закриля!
  • Ех, Петинка,благодаря ти.
    Защо ли пак се изчервих ?
    С радост взех усмивката ти
    сърцето си със нея укрилих.

    Поздрав и усмивки,усмивки,.....
    Ей и честит празник на Варна
  • Усмивчици за тебе винаги ще има,
    защото ти си нашата любима Етчи!
  • "-Да ,струва си,щом пак ще поговорим.
    -Приятна е ноща,щом чуя твоя глас.
    -Взаимно е,за туй не ще да спорим.
    -Приятел срещам тук,в тоз късен час..."

    Благодаря ти Христо,радваш ме със своя коментар.
    Една весела усмивка пращам ти сега,вземи я дар.
  • "- Здравей, защо не спиш в ноща?
    - Здравей, а ти сега ли се завърна?
    - Очаквах те, да чуя исках аз гласа...
    - И аз го исках, чакането ще си струва!"

    Поздрави, Ани за стиха!!! Интересна постройка!!!

  • Благодаря ви. Много е мило.
    Привет Петя,Мая,Жана и Иво.
    Усмивчици хубави ми пращате
    но,от къде сега ги изваждате?

    Поздрави за вас сега и усмивки в ноща
  • Браво,Етчи!
    Този диалог защо ли ми е тъй познат?
    Летни поздрави!
Предложения
: ??:??