stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
24 июл. 2008 г., 13:16

Просто една вечер 

  Поэзия
688 0 2

              Просто една вечер


В дъждовната нощ под моста стоя
и парченца от сърцето броя,
което, за кой ли път, кърви,
оставящо дълбоки следи.

Зад гърба си изгледа гледам -
гробища... посоката сменям.
Луната прекрасна ме дебне,
молеща, и в облаци чезне.

Бледорозова беше сега,
обгърната бе от тишина.
Напомня ми за самотата,
покриваща цяла земята.

Пареща болка по мен пълзи,
очите пълнят се със сълзи.
Тихо текат по лицето те,
като че ли съм малко дете.

Трия ги, а те не престават
и на дълбоко ме заравят.
Опитвам се силна да бъда
и страха от себе си пъдя.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Продължавай да опитваш и бъди силна!
  • Стефче, и друг път съм искала да те попитам, но не исках да ти се бъркам! Сега обаче не се стърпях! Какъв е тоя трагизъм и негативизъм в повечето стихове? Дай го по-весело! А може би ти олеква така...не знам! Стихчето е хубаво и тъжно въпреки оптимизма накрая! Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??