Просто  едно „Някога”

Тихо нощ, изпълнена с тъмни мисли,

поредната цигара, воал от дим създава.

Още един ден, изгубен с хаоса на живота...

И под светлината на звездите ти,

виждаш моя блед силует, признак,

от време, наричано просто „някога”.

Нова болка заражда се в твоите гърди,

копнеж по сили невъзможни, сили,

които ще върнат времето назад,

сълзите ми да изсушиш с целувка нежна,

тялото ми ледено в обятия да поемеш.

Но всичко е само мечти на разбито сърце...

След години, може би, с посивели коси

погледите ни отново ще се срещнат

и въпроси неизречени ще се пробудят,

но ние само ще се подминем –

всичко свърши, изгубено в едно „някога”,

сред спомени за стари любови,

сред спомени за изминали млади дни.

И щом нощта пак настъпи, сънят идва.

Лице, съживено от облак сив дим,

сълза, родена от просто едно „някога”.