Какво момиче бях,
весело, сърдечно.
Песни си припявах,
усмихвах се вечно.
Каква жена бях,
ласкава и мила,
готова за любов,
търсеща закрила.
Каква съм баба смешна,
в роля неприсъща,
критикарка вечна
и безкрайно грешна.
© Лиляна Стаматова Все права защищены