Просто кръст ли!? Четири посоки.
Толкова са само на света.
Някои отвеждат нависоко,
други ни запращат сред калта.
Просто кръст, но страшното е друго -
от години в центъра стоя
и в безмълвно лутане се чудя
накъде да тръгна и кога.
Бил позорен, свят... Какво ли още?!
Сам Спасителят, живота завещал,
шепне в пребледнелите ни нощи -
щом не избереш, не си живял.
Всеки има своята посока -
към небе, камбана или пръст.
Изборът, обаче (скъпа стока!)
плащаш с отговорност. Просто кръст...
Свят широк, а четири посоки -
камък, океан дълбок, перце...
Просто кръст ли? Мами ме високото.
Имам шепа смелост. И сърце.
© Вики Все права защищены