Не съм бил никога монах, 

но съм каноните зачитал.

Често ял съм аз пердах,

със злоба другите съм ритал.

На слънце често съм стоял 

и в сянка съм се притайвал.

Изграждал съм си идеал 

и от мръсниците омайвал.

Макар докаран с панталон,

мечтаел съм за женска сила.

Бил съм хем истински бонбон,

хем гъба силно неядлива.

По-тих аз бил съм от водага,

по-шумен даже от камбана.

Лягал съм си сам в кревата,

но и с жена, от мен избрана.

Ухажвал, често и обичал,

направо чак  боготворял,

какви не думи съм изричал,

хулил и клел, чак оскотял.

Каквото и да ви разкажа,

аз правил съм го неведнъж.

Затуй е най-добре да кажа -

Бе хора, аз съм просто мъж!