Там, зад девет, обрасли с трънаци, земи,
зад гори, от тегло озверели,
обградена с бодили, кралицата спи
върху твърда, неравна постеля.
Не сънува ни принц, нито фея добра,
ни армади прислуга покорна,
а венец от ухаещи, диви цветя
и зора над поляни просторни.
А когато се буди, в нежносин полуздрач
и оглежда бодливите стражи
се разтърсва в отчаян, безнадеждно глух плач.
Да излезе? Това са миражи... ...