Забравих...
Да... попитам... Как си...
В забързаното ежедневие
застига ме... едно безверие.
Откривам, че за мене мак си.
Ти, най-червеният... сред белите.
И пак...
Не те попитах... как си.
Изгубила за миг търпение,
изплува нотка на съмнение,
че може би... дали мечтал си...
Така... Поне... да питам...
Как си?
© Виолета Все права защищены