Coffee (Галя)
19 11
4 дек. 2009 г., 23:20

Просто ТЯ 

  Поэзия
693 0 4


И мрази, и обича, и копнее.
Самата тя със себе си живее.
Искри на ярост, гняв и болка,
Стихия ледена и черноока.

Че тя е всичко, що ти трябва,
че тя е тази - Вечната - и тя ще те спаси. 
Косите й проблясват - приказни звезди, 
Ти вдишай и издишай, и я потърси. 

Не вярваш ли, човече, във мечтите?
Не мислиш ли кога ще дойде твоят сетен час?
Дали по пътя сам ще рониш ти сълзите,
Или пък нейната усмивка ще да ти е бряг.

Бушува тя и лесно се гневи. 
Тъй страшна е, когато се страхува!
Тъй крехка е, като прекършен лист,
тъй дива е, крещи и вика до полуда. 

Да, във нея е Животът и в нея е Смъртта. 
Последен пристан тя е на човека.
От нея бягаш, а в очите ти чете се страх,
А устните й... те пък дишат още смях.

Това е Тя - и бледна, и цветиста, и непримирима.
Пред никого не скланяща глава стихия.
Това е Тя - сега наричаш я ти твоята "любима",
Една е тя - единствена - и все навеки ще я има.

© Галя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви
    sorris0, смятам, че всеки може малко или много да се познае, поне с една - две думи в стихотворението. И че всеки има шанс да бъде Тя, поне за някого.
    Поздрави
  • Тя, тя, тя!
  • Хареса ми!
  • ...мм
    ..де да можех аз да съм тази ТЯ.. но не съм, ТЯ винаги е някоя друга.. а аз не мога да се прередя да съм нея..
Предложения
: ??:??