В късна доба бяла самодива
в кръшен танц снага извива.
От стъпките и бяга тишината,
мек килим постила и тревата.
Със коса от златокрила свила
млади клонки и листа помилва.
С бистра изворна вода-роса
ръси храсти, горските цветя.
Тихо песен корията запява,
нощна музика гората съживява.
Вълшебство шета пак в нощта
или вятър просто прошумя?...