Навън е тъмна и студена тишина,
а аз изтръпвам от страх и самота,
стоя в тъмното и чакам срещата позната,
но вместо обич, очаква ме горчилка непозната.
Защо остави ме сама да чакам в мрака?
Защо събуди дълго пазени във мен мечти?
Защо подлъга ме, че вечно ще съм твоя,
а после сърцето ми на две безмилостно разби?
Защо душата ми без дъх остана неразбрана?
Защо с безличност подминаваш тези дни?
Защо чувствата и в мене вледеняваш?
Защо надеждата до край изпепели? ...