Вакуум...празно пространство.
Стопирах мислите - стига са
ровили във миналото...
незараснали рани,
отминала болка...оцелях...
Това е важното...оцелях...
въпреки отровните думи,
шепата хапчета, умората на дните.
Пропилени мечти - бисерни мъниста
разпилени в пространството на
своята истинска същност...
Тишина...разширявам пространството ...