Просветват ми очите - ореолски
и мигновено в мене всичко засиява.
Щом твоя поглед е пред мене,
в очакване сърцето ми отново оживява.
Изтрелно красотата в мен се впива,
преплита се неистово с тишината.
Запленява ме и изтрито си отива,
запълвайки там кухото в душата.
От любовта душата е родена,
край път пред бяла светлина.
С нежност надълбоко е дарена
и с магията на красотата в обичта. ...