Просяк

13 февр. 2008 г., 09:21

Поэзия » Любовная

719 0 3

Не ме обичаше, признай си, друго беше,

което те привързваше към мен -

с мен всяка среща беше песен

и всяка нощ със мене беше ден.

Ти пиеше от моята усмивка,

от извора на моите очи

и все по-силна, ненаситна

бе жаждата и нуждата, нали?

А аз не взех ни капчица от тебе -

ти нямаше какво да ми дадеш...

Приличаше на просяк - гол и беден,

догаряше пред мене като свещ.

И съжалих те - дадох ти да вземеш

каквото можеш с голите ръце.

Не се подвоуми, дори посегна

да грабиш и от моето сърце.

Ти казваше, че не е грешно,

напротив - разтоварващо било -

да бъда денем твоят събеседник,

а нощем да съм твоята любов.

Любов не бях. Признай си, друго беше!

Любов не взел от моето сърце -

ти днес отново скиташ беден,

от друга просиш днес на колене.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-10-13T15:36:23+03:00

!!!
Поздрави!
Елишка (Елица Стоянова)

2008-02-13T09:31:41+02:00

Страхотно!
Въздействащ стих!
love_dove (Надежда)

2008-02-13T09:25:16+02:00

Завладяващо.Прекрасно.Истинско.-Поздрави