21 нояб. 2009 г., 12:59
Просяк
Не ме прогонвай от живота си навеки!
Не заличавай прашните пътеки!
Недей заключва входната врата!
Не ме обричай ти на самота!
Не мога да забравя твоите устни,
без тебе дните са безкрайно пусти.
Явяваш ми се всяка нощ в съня -
за мене си едничка на света!
Шептя унесен твоето име,
снимката ти милвам с ръка,
а сърцето кърви и боли ме - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация