Просякиня

И днес заставам пак пред твоята врата.

Бях аз просякиня с чаша във ръка.

Просех аз любов от теб,

подадох чашата ми да напълниш,

но ти я в нищото запрати.

Не пожела ти да ми я напълниш,

поне на дъно, нежност да ми ти дадеш...

Лед сковал е сърцето твое.

И ледът не ще се разтопи към мен,

и плаках аз пред себе си отново

за просията към теб,

но вместо капчица любов,

океан от мъка ти дари ми.