Сред тълпи недоволни изгубих твоята тениска шарена.
Търся нервно, блъскам хора бунтовни и те ми се карат.
Вървя сред протестите летни в собствено шествие,
подкрепям идеята, но не чувам съвсем гласовете ù.
И зная, че в дни на обществени битки звучи ексцентрично
да страдам сред хората лично за някой, когото обичам.
Обвита във шумове, под лозунги правилни по плакати увиснали,
не ми става ясно изобщо: дали те видях, или пък измислих те.
Каква политика, каква обща кауза, си казвам, защото разбрах,
че още съм малко момиче в ума си, щом дори и да крача със вас,
на всички за всичко се сърдя, защото дори да подкрепям протеста,
в живота ми има влияние – и то е по-силно от “общото” нещо. ...