oksimoron (Христов)
25 2927
6 мар. 2013 г., 23:03  

Противостояние* 

  Поэзия
1108 0 24

Едно огромно слънце

а отсреща новата луна

спомен за хълми познати

на една жена

и хоризонта между тях

потънал в пропастта на звездната нощ -

водопад на живота

на стада препускат годините

върху дремещи музи

и безброй разхвърляни обятия

натам се носят всички хвърчила

ръце и погледи -

безкрайни речни корита

и онази същата жена

беше я видял в най-краткия си миг

сега е тук

с тишината на мълчаливите птици

с изнемогата

на плаващи в безветрие платна

вълни и мелници

разбиха всичко на звезди

 

Задава се най-дългият ден

 

 

*Навремето се впечатлих силно от сюжета на филма "Отклонение" и играта на двама големи  актьори. Това стихче е плод на обзелите ме тогава емоции.

© Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??