Който гледа навън - сънува... Който се
вглежда навътре, се пробужда.
Карл Густав Юнг
Каква е тая инфантилна радост,
че сме разпънали човек със главно „Ч”,
наричайки велик деня на нашия позор?!
От отчаяние и гняв сме сринали върха,
за да не сме нищожно малки.
Но всъщност го възвеличихме
и хилядолетия протягаме ръце, Иисусе!
Най-святите ни думи са калта по бялата ти дреха.
Дойде да ни спасиш от страхове и от неверие,
но мъдростта ти си остана многозначно неразбрана
и затова „Осанна!” се превърна във ”Разпни го!”... и във рана...
Дори с ангстрьом не се снижи безмерната ти обич,
макар да виждаше в далечината кръста.
Тълпата от безпощадност и опиянение крещеше,
размахвайки надолу пръста.
Неимоверно трудно е да сме велики,
а виж, да сме нищожни е обичайна поза.
Снежинката не съществува дълго -
топи се даже върху цвят на роза.
Хилядолетия живеем във заблуда,
припомняйки безумното деяние.
Не гледайте, сънувайки - навън!
Ще се пробудите, поглеждайки навътре.
Останалото е мълчание...
© Диана Кънева Все права защищены