mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
969 1455
25 июл. 2023 г., 10:50

Проверки на времето 

  Поэзия » Философская
379 2 5

Далече сред изгубеното минало

изтлява тихо звездният покров.

Загубва смисъл думичката "винаги".

Но вярвам в безусловната любов.

 

Не вярвам в неподкупното всевластие,

в миражите на бъдния прогрес,

в пасивното премъдро безучастие,

зависимо от нечий интерес.

 

Не вярвам в прекомерното ласкателство,

че дума от клеветник не боли.

Но вярвам в безрезервното приятелство,

щом в него няма користни сълзи.

 

Не вярвам в непотърсеното щастие,

в изречените искрени лъжи.

Но търся лек за чуждото нещастие,

за болките в човешките души.

 

Не бих повярвал даже и в куршума,

изстрелян в мен, докато прокърви.

Но вярвам в теб, любов! Дори без думи

ти носиш обич, вяра и мечти!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??