Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
12 мая 2009 г., 23:54

Проводих душата ти да си отиде! 

  Поэзия
803 0 18

*         *          *

 

                                                                             На Баща ми (посмъртно)



Не знам, не мога да заплача,
макар, че къпя се в тъгата,
един самотник в мислите ми крачи
с надеждата да мине под дъгата...
Прехапал устни - сълзите напират,
буца е заседнала в гърдите,
а демоните вият и... не спират
и ритат с яростни копита...
Боли! Баща ми си замина,
склопИ очи - унесе се - заспа,
до него бях за да я видя,
душата му, как тихо отлетя...
Промъкна се край мръсния прозорец,
пердетата потръпнаха едва
и... полетя към "Светотвореца",
сред облаци и чиста синева...
Не знам, не мога да заплача,
а гърлото е стегнала тъгата
и в мислите си виждам се да крача
с надеждата да стигна до дъгата...

 

*          *          *

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отново поклон...и вечна памет!
  • Поклон пред паметта на бащите!
  • ...

    !*
  • Безмълвна съм...

    Поклон!
  • Прочети в написаното от мен, "нещо" което ще те накара да се почувстваш по-добре!
  • Благодаря за съчувствието. Благодаря ви!
  • Чудесен стих Вальо!Познато ми е чувството, нека си запазим красивите спомени от тях!Те са ни създали и възпитали безпогрешно.
    Поклон пред паметта на бащите ни!
  • Много силен, докосващ сърцето стих!
    За съжаление това е логиката на живота -
    всички сме, само гости, на този свят...
    (кой за по-дълго, кой за по-кратко...)
  • Поклон!
    Прегръщам те, Вальо...
  • Познато ми е чувството.Когато и при мен дойде мъката,си казах-Той е на дълъг път.Например в Австралия.Няма да го видя,но знам,че е добре.
    Нека е лек пътя му.
  • ах...как те разбирам...и те прегръщам.
    Поклон...
  • Поклон!
  • Присъединявам се към съболезнованията...Все пак ще кажа нещо за стиха - според мен кавичките на замина, заспа, отлетя са излишни. С тях ми звучи така все едно иронизраш.../макар че в случая е неуместно/. Мисля, че в поезията човек може да използва пълната сила на преносния смисъл на думите.
  • И мен ми стегна гърлото...
    Поклон!
  • Поклон! Изплачи я, буцата от гърдите. Прегръщам те!
  • Много тъжно наистина...Поздрав за стиха... а колкото до сълзите... достатъчно е , че душата ти плаче...прегрътка
  • Поклон! Хубаво е, че си бил до него. Но си поплачи...
    Прегръдка!

    (Оправи "с надеждаТа".)
  • Много тъжно и истинско...
Предложения
: ??:??