Paur (Симеон Дончев)
336 2667
15 мая 2007 г., 16:58

Проза ("Проза") 

  Поэзия
803 0 4

 

Проза

на Бангей

Изпаднах в състоянието "Някакво", което ме спохожда всеки рейс. И радости, и болките - все малки са. Не ми се плаче, но не ми се пей... Изяждам си фиксираната доза  пилета, яйца, ориз. С индийски номера (Е-ех, Проза!) играя: Сякаш от НАТФИЗ. Колегите са двама-трима. Приятелят - един. Добре е, че поне го има, та нощем, заедно да бдим. Изпаднах в състояние познато, с което все се боря - ден и нощ. Ще се оправя (във Бургас!)... когато, на Гарата часовникът, удари полунощ...

17 септември 2001, Ломбо Есте, Ангола

© Симеон Дончев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??